"На жените с обич": (Не)ангажиращата беседа на Исабел Алиенде
Актуализирано: 14.04.2022 г.
Разсъждения по време на пандемия: феминизъм, писане, вдъхновение или просто Исабел
През 2021 на българския книжен пазар се появи "На жените с обич", която Исабел Алиенде пише по време на първия световен локдаун през март 2020 г. Родните читатели я познават като автор на едни от най-обичаните романи: "Къщата на духовете", "Японският любовник" , "Ева Луна" и повечето от тях, достигнали до нас благодарение на изд. "Колибри". А съвсем наскоро на английски език излезе и "Виолета" - нов исторически роман, разказващ житейската история на Виолета дел Вале - прототип на Панчита - покойната майка на авторката (изд. Bloomsbury). Тези заглавия не изчерпват нейното творчество, разбира се, което освен художествена литература, включва документалистика и сборници: "Паула", "Моята измислена страна", "Сборът на дните", "Афродита: Приказк и, рецепти и други афродизиаци" и др.
И въпреки фактa, че Исабел Алиенде е позната на българските читатели много отдавна, аз не бях чела нищо от нея. И това съвсем не се дължи на книжни предразсъдъци или друга подобна причина. Просто пропуск, който реших да поправя с наближаването на 8-ми март. Ей така, уж само да я "поразгледам". Да, книгата вече е на достолепната възраст от една година! Да е жива и здрава! Но наистина подходящо четиво в навечерието на Международния ден на жената. Започнах да чета с намерението да не я завършвам. Не знам. Бях я отписала. Но истината е, че тази на пръв поглед тъничка книга, е пълна със смисъл и съдържание. И да, аз не съм феминист, каквато е Алиенде. Но семейната среда, условията, времената са факторът, които обясняват нейните бунтове. (И аз има своите!). Дори имаме разминавания в мненията си по някои от засегнатите теми. Но текстовете в "На жените с обич" ме хвърлиха в "размисли и страсти".
Без табута и излишен патос
Четох, че Алиенде е от този тип автори, които или обичаш, или отричаш. Не мога да генерализирам, защото трябва да чета още от нея, но имам усещането, че може би е така. "Неангажираща беседа" - така определя тя своята книга, но аз ще я опровергая. Без табута, тя коментира теми като насилията над жени в Латинска Америка, Близкия Изток, някои части на Азия и Африка. Споменава и понятие, непознато за мен до този момент - "мачизъм".
След кратка справка в Уикипедия, се осведомих. (Едно много ценно качество на книгите са полезните препратки). Ако сте като мен, кликнете тук и вижте дефиницията.
Темите за свободната воля: насилствените бракове, развода, секса, евтаназията, абортите и прочие, се разгръщат с размах и непримиримост. Коментарите говорят и за личността на авторката, която признава, че бунтът и борбата са част от живота ѝ още от ранна детска вързаст. Както тя самата пише: "Аз съм феминистка още от детската градина!". И аз напълно ѝ вярвам. Тя е достатъчно смела да заявява себе си, да отстоява позицията си и да я защитава. От тази книга, у мен остана впечатлението, че става дума за един уверен, непримирим и дълбоко загрижен човек. И, когато я завърших разбрах, че Алиенде е жена, с която бих се срещнала и бих разговаряла. О, да! Тя има какво да каже.
Какво наистина ми харесва? Едно от нещата са автобиографичните части в книгата. Харесвам начина, по който говори за хората, свързани с нейния житейски път. Харесвам майка ѝ - Панчита, колегите ѝ по време на журналистическата ѝ кариера през 60-те и 70-те години, дори харесвам дядо ѝ, както и сегашния ѝ съпруг - Роджър. Тя описва много точно, без излишен патос, собствения си, наистина богат свят.
Есенцията: "За нетърпеливата любов, дълголетието и добрите вещици."
Събирам най-искрените прозрения от "На жените с обич" тук. Това са тези прозрения, от които лъхат едновременно мъдрост и тиха борба. За остаряването...
"Приемам старостта, като ценен дар. Мозъкът ми все още работи. Харесвам си мозъка. Чувствам се лека. Освободила съм се от неувереността, ирационалните желания, безполезните комплекси и други смъртни грехове, които не заслужават внимание. Оставям животът да тече, отпускам му края... Трябваше да го направя по-рано.
За "нетърпеливата любов"...
"Младите често ме питат какво е да обичаш на моята възраст. Учудват се, че още мога да говоря свързано, че дори и да се влюбвам. Ами то е същото като да се влюбиш на седемнайсет, както твърди Виолета Пара, но с усещането за спешност. Роджър и аз имаме малко години пред себе си. Годините минават тихмълком, на пръсти, коварно и изведнъж ни стряскат от огледалото, забиват ни нож в гърба. Всяка минута е ценна и не бива да я губим в недоразумения, бързане, ревност, подлости и толкова други глупости, които замърсяват отношенията. Всъщност тази формула може да се приложи на всяка възраст, защото дните винаги са преброени. Ако го бях направила преди, нямаше да имам два развода зад гърба си."
Една красива алегория...
"Смъртта е моя приятелка. Не е вярно, че тя е скелет, който стиска в ръка косата и мирише на разложена плът. Смъртта е зряла, елегантна и вежлива госпожа, с аромат на гардении. Едно време обикаляше из квартала, после дойде в съседната къща, а сега чака търпеливо в моята градина. Понякога като минавам покрай нея, си казваме здрасти и тя ми напомня, че трябва да се радвам на всеки ден, сякаш е от последните."
Латиноамериканска страст...
"Страстта е неудържим възторг, бликаща енергия и безрезервна отдаденост на нещо или някого. Хубавото на страстта е, че ни тласка напред и ни поддържа ангажирани и млади. С години съм тренирала, за да стана пламенна старица, така, както други тренират за катерене на планини или за шахматни турнири. Не искам присъщата за годините разсъдливост да погуби моята страст към живота."
Вдъхновения: Първо "Афродита", после... Ще видим!
Един от най-важните критерии, според мен, когато говоря за книги и си позволявам да ги оценявам, е именно способността им да ме провокират да изследвам нови теми, нови области, да се фокусирам в други произведения, да открехна други вратички. А "На жените с обич" добави към моя чакащ списък от заглавия още цели три! "Пътят" от Кормак Маккарти, "Вторият пол" от Симон дьо Бовоар и "Афродита: Приказки, рецепти и други афродизиаци". Последната е сборник, за чието написване Исабел Алиенде полага наистина огромен изследователски и издирвачески труд. В него са включени, рецепти, легенди, еротични текстове, поеми, любопитни факти за афродизиаците, за страстта, чувствеността и истории от личния ѝ живот. Гарнирани са с обилно чувство за хумор и освободеност. Нямам търпение да я започна! Кога?! Ще видим!
Моята оценка и финални думи.
Средна оценка 5.8 от 7
И аз си имам критерии, по които да раздавам звезди тук и там. Моите звезди са цели седем! (Това е максималният брой звезди за всеки критерий). Планирам дори да ги разгледам по-подробно в някоя от следващите публикации, но едно е сигурно: "На жените с обич" е наистина добра книга. Написана с прекрасен стил, с остроумие, загриженост и хумор, разсъжденията в нея пробудиха моята чувствителност по много проблеми. Бълбукаше коктейл от емоции, което май е в същността на женската душа, в крайна сметка. Събуждаш се в прекрасно настроение, после нещо те разтройва и БАМ! Разплакваш се. Познато ли Ви е?!
Хем автобиографична, хем исторична, хем идеалистична, хем проблематична, хем философска, тази книга е всичко това. Прочетете я!
Идеята 5* от 7*
Идеята да пишеш по време на пандемия е спасяваща разсъдъка. И определено затишието, което светът тогава усети, донесе много вдъхновения у творците. Исабел поднася на читателите си смесица от емоции, вместо така чакания от мнозина нов роман.
Креативността 6*от 7*
Стилистиката 7* от 7*
Вдъхновението 7* от 7*
Оформлението 4* от 7*
Comments