"Чашата преля", Франсоаз Саган и вечната тема за любовта
Втората световна война, Франция, съпротивата, Гестапо, един любовен триъгълник. Това не е "Ало! Ало", (който ние обожаваме!) Това е "Чашата преля" на Франсоаз Саган - елегантен разказ за трансформацията, любовта, щастието, приятелството и свободата.
Да, това е роман за любовта, въпреки всичко, на фона на Втората световна война. След всяка загуба, особено при обстоятелствата на война, животът се превръща в бягство. В бягство се превръща и животът на Жером и Алис, които са любовници, учстници в Съпротивата и заплашени от Гестапо и разстрел. Те търсят убежище при Шарл - типичен провинциален френски буржоа и бохем. Безразличен към войната и последиците от нея, той се изправя очи в очи с най-страшното – любовта, която събужда у него Алис.
Това звучи като драматичната интрига в книгата, но всъщност е философски въпрос. Саган не ни представя драматизма на един любовен триъгълник, по-скоро ни рисува картината на вътрешната трансформация на Шарл и отчасти на Алис. Тя (авторката) ни представя един мъж, който си мисли, че познава жените, че знае деликатните тайни на женското тяло и дълбочините на техните чувства. Накрая обаче, съвсем естествено, се оказва, че всичко това е мистерия. Жените са мистерия, Алис е мистерия.
Саган красиво описва вътрешните усещания на героите, чувствата им, мислите им, възгледите им като не повдига интимната завеса на вътрешния им свят докрай. Те някак си остават прикрити. Представени са гледните точки на всички доколкото е възможно. Ревността, приятелството, дългът, страстта, смъртта и живота.. тези теми са оплетени в здрав възел, който може да се разхлаби единствено с края на войната. „Чашата преля“ е произведение, толкова истинско и някак деликатно. На моменти дори усещахме сдържаност и прикрита тревожност, лъхащи от Алис, в рязък контраст със страст и явен копнеж, лъхащи от Шарл, несигурност и известна доза скука, лъхащи от Жером. Романът се чете бързо и неусетно ще стигнете до неговия финал, който е най-доброто от книгата, според нас. Още повече, че дава обяснение, защо „Чашата преля“.
„Може би това усещане за собственост се бе породило у нея тъкмо заради близостта с този тъй свободен човек, тъй естествено свободен, тъй самотен, въпреки всичката си общителност, тъй слабо одомашнен от живота и в крайна сметка, тъй отдалечен от другите поради любовта му към живота; този тъй пълнокръвен, тъй разкрепостен, тъй завършен, тъй стабилен мъж, пълна противоположност на предишните и любовници; тъй различен от всички, които тя бе познала и на чиято любов понякога бе отвръщала с взаимност; толкова далеч от крехкия Герхард, от уязвимия Жером… от всички раздвоени и терзаещи сами себе си мъже, които до един се нуждаеха от нея и биха дали всичко само и само тя да се нуждае от тях. Всички те сякаш я бяха молили да им причини страдание, за да усетят, че съществуват. И никой не бе успял да получи от нея онова, което получаваше Шарл, мъжът, който се нуждаеше от нея, не за да живее, а за да бъде щастлив.“
Comments