Review: Брус Дикинсън и неговият зашеметяващ живот в 366 страници
Актуализирано: 18.03.2022 г.
Ревю оценка: 6.8 от 7
За какво служи този бутон? Брус разказва...
Честно ще си кажа, нямах намерение да правя точно ревю на автобиографията на Брус. Но не се сдържам, след като я прочетох, пожелах да споделя с Вас какво мисля. Е, да! Пускам си и музика. Докато чета, обичам да слушам, а това удоволствие е още по-оправдано в случая. Ако се чудите, в момента върви "Hell on Earth" от последния албум на Maiden. (Винилът ме очаква, само трябва да се сдобия и с грамофон!)
Но, към книгата!
Да слушам Брус, докато чета Брус, запечата моето приятно запознаство с неговата много странна и многостранно развита същност. Безспорен музикален гений, с уникален глас, огромен диапазон, радио и телевизионен водещ, историк, пивовар, състезател по фехтовка, пилот и... човек, преборил рака. Ето това е войник, както самият той пее в "The Trooper".
Различно от очакваното
Тук няма сочни разкази за разюздани оргии, няма да прочетете и за злоупотреба с наркотици и странни случки в момент на безпаметност и мъгла. (Е, споменат е някой друг джойнт!). Няма да откриете и нищо, което да Ви скандализира прекалено, освен една история с 2 тона тор, която впрочем е доста забавна и консерва със зелен боб.
Автобиографията на Брус е интелигентна и на моменти наистина забавна. Той рисува прекрасно своя портрет и доста внимателно бих добавила. Сякаш не желае да влиза в конфронтации и излишни обяснителни режими. Недолюбването на мейнстрийм медиите всъщност е много характерно за някои банди.
И въпреки, че имаше доста изненади, все пак някои от въпросите ми получиха конкретни отговори, други трябваше да се опитвам да разгадавам сама. Например: "Откъде Брус черпи тази енергия?!", 'Кое го вдъхновява?!" и "Какъв, по дяволите, е този бутон!?"
"Автобиографиите са странни и непокорни зверове. Дали са като пазарски списък от събития в определена последователност? Или са селекция от шеги, които са били забавни по някое време? Дали не са безсмислено упражнение, ако пишеш вече петата си, а си само на 25? Отговорът ми е, че не искам да пиша нещо подобно от гореизброеното. Просто исках да разкажа една добра история. Написах 160 000 думи, но по-малко от 110 000 от тях останаха."
"Преди да се захвана с този проект, си дадох обещание, че няма да пиша за деца, бракове и разводи - нито моите, нито нечии други."
"Има достатъчно важни неща, които да бъдат споделени. Всичко останало щеше да е като ядрена бомба, а "ядрената бомба", както отбелязва Уинстън Чърчил, създава само боклук."
Послесловът ме разби! Не очаквах да завърша биографията, точно с този цитат. Но понякога животът поднася своите странни изненади. Колко сме подготвени? Никак. Иначе нямаше да са изненади.
И наистина, в повечето биографии на рок знаменитости, в детайли са описани някои от музите им, подробности около личния им живот, пикантни случки и думата "шибан" е във всяко "шибано" изречение.
Вдъхновение за полет
Освен певец и всичко друго, Брус е и пилот. В книгата си, той обръща сериозно внимание на това увлечение, което всъщност се превръща в работа и дългогодишна пилотска служба. Още от първите глави прави препратки към по-нататъшното си развитие, споменавайки за чичовците си и първите си "сблъсъци" с авиацията като малко момче.
Мисля, че е бил очарователен младеж, поне според думите му. В тези глави, четеш за Брус такъв, какъвто е - в най-чист вид. Хлапак, който се записва в Териториалната армия, запален по военната тема, самолетите и изведнъж "Aces High"и "The Trooper придобиват смисъл. А ако не потръгне с музиката, резервният вариант е ... армията. Усеща се едно романтично увлечение по Кралските военно-въздушни сили.
Оставам с впечатлението, че летенето е много важна част от него, въпреки, че не предава тази информация с излишен патос и натруфена поетичност. Не, че не може. Докато четях разказа му, забелязах и няколко много емоционални моменти. Да, той е емоционален мъж с богат вътрешен свят.
В сърцето на войната
Не обичам да чета за насилие. Още по-малко за война. Но не мога да подмина темата, застъпена в книгата. Брус и концерт в Сараево - по време на бойни действия.
"Извращаването на нормалното човешко поведение и покваряването на невинните, бяха понятия, които разбрах едва, когато посетихме едно сиропиталище, което за съжаление, непрекъснато се пълнеше, тъй като постоянно убиваха бащи. "
"Направих фаталната грешка да взема едно от тях [бебе] и да почувствам топлия човешки пулс в ръцете си. Черните му очи ме погледнаха, а малките му ръчички се разтвориха - то изгука, усмихна се и ме стисна за пръста със силата на едно пеленаче. Сълзите ми бяха породени от объркване, радост, гняв и мъка."
Брус и музиката
Брус черпи вдъхновение от няколко известни музиканти, които не пропуска да спомене тук и това ми доставя голямо удоволствие. Необичайната му среща с любимият Йън Гилън, Артър Браун и влиянието на Рони Джеймс Дио са допълнителен бонус към типичния рок разказ. Допада ми подходът му да не дълбае умишлено в подробности, но не пропуска да обясни вдъхновенията си за някои от песните както в Iron Maiden, (интересно е около "Flight of Icarus", "The Number of the Beast" и защо Винсънт Прайс си е "паднал" на името. Заигравката с името на Винсънт Прайс е много удачна) така и тези от самостоятелната му кариера ("The Tower", "Tears of the Dragon"). ВМЕТКА! В "The Chemical Wedding", Брус работи с Артър Браун!
За композирането в началото на своята кариера, отбелязва нещо, което много ми хареса: "Никога няма да забравя радостта от този процес, вълнението в онзи начален момент и значението на всичко това. Той беше важен само за мен и беше пълна скръб. Но имаше някаква невинност в изкуството да твориш."
Динамиката албум-турне, изнурителна за всички музиканти, не подминава и нашия герой. В Южна Америка, Iron Maiden са почти митологизирани, в Северна Америка и Канада - турнетата успешни, а в Полша, да.. Брус разказва за приключението им в Полша през 1984 г.: сивите сгради, любовта на поляците към рока и вдъхването на нещо, което хората там оприличили на "свобода". В Полша Iron Maiden посещават "Аушвиц" и от този разказ всъщност взе да става много тъжно.
За какво служи този бутон?
Служи за много неща, защото много неща са се случили на Брус Дикинсън, който живее в няколко паралелни свята. Във всеки от тях, той може да бъде всичко и често е. Това е биографията на един от войниците в света на рока. Нарочно не използвам понятието "метъл", защото... ще видите защо, ако прочетете книгата. Нито прекалено помпозна, нито скучна, тя е точно това, което трябва да бъде. Стегната, ясна и пълна с всичко, което определя Брус като човек и изпълнител, най-вече. Силен, преодоляващ, завладяващ, неуморим, енергичен, остроумен, предприемчив, талантлив, избухлив, трънлив, креативен, духовит, емоционален, циничен, заядлив, откровен - всичко това е Брус и още.
Обобщението и средна оценка, почти като в Goodreads, 6.8 * от моите 7*
Идеята 7* от 7*
Идеята за автобиография винаги е много добра, ако се казваш Брус Дикинсън, то тя е задължителна. Харесвам целия текст, както и това, което е избрал да включи и начина, по който го прави. Струва ми се това е търсен ефект и планиран, тъй като представянето на заглавието, което разглеждам сега, се превръща в успешен проект за нещо като стендъп шоу
Стилистиката 6* от 7*
Креативността 7* от 7*
Вдъхновението 7* от 7*
Оформлението 7* от 7*
Comments