Имало едно време: Майн Рид и "Стрелците в Мексико"

Днес в рубриката #RetroVibes - едно издание от 1898 г., което с гордост притежавам

И кратки бележки за книжарницата на Ефрем поп Христов във Велико Търново

#Ретро #АнтикварниКниги #МайнРид

Любовта към книгите е вечна и непреходна. Книголюбците имат особено отношение към книгата като обект, въпреки, че вече можем да си ги слушаме или да си ги четем на телефона. Аз съм от онези традиционалисти, които помирисват книгата в книжарницата (тайничко, разбира се!) Аз съм от онези, които харесват допира на пожълтелите страници на поостарелите книги в библиотеката. Захабените ъгълчета, скъсаната страничка, отлепеното гръбче - всичко това има особено значение за мен, тъй като символизира силата на знанието. Колко умове е разбудил текстът, колко думи са се пренесли от листа в съзнанието на читателя, колко светове е разкрил пред него... Удивително е въздействието на книгите у хората. И, да... много романтично.

"Стрелците в Мексико" от Майн Рид, 1898 г.

Моят брат бе намерил тази книга от уличен книжар. Заглеждайте се и вие в техните сергии, защото дори не подозирате какви бижута може да откриете. Книгата е стара и няма данни за мястото на отпечатването ѝ, освен книжарницата, от където е закупена! Да! Интересен факт. Всъщност книжарницата е и издател на заглавието. Най-вероятно (казвам най-вероятно, защоото не се рових достатъчно във фактологията, има си учени хора за това), та най-вероятно, първо Ефрем поп Христов е бил издател, след това книжар и всичко останало.

И ето: две в едно, хем издателство, хем книжарница, още по-далновидно от негова страна било и развиването на печатарска дейност и то голяма по обем. И така, вече три в едно: издателство, печатница и книжарница в края на 19-ти и началото на 20-ти век в България, което предлага част от творчеството на Майн Рид. Освен това, Ефрем поп Христов е един от най-големите издатели на учебна литература у нас и автор на някои учебници. Изумлението ми не бива да ви подвежда, това не е нещо невиждано и неучвано в този период. Като вметка ще отбележа, че първото българско издателство е на Христо Г. Данов във Виена, което започва дейността си още през 1857 г., после се мести в Пловдив и така се поставя началото на българското модерно книгоиздаване.

Благодарение на тези издания и преводите на Моско Москов, българските читатели се докосват до един различен и непознат за тях свят. Свят, който ги пренася отвъд океани и планини. И всъщност това е мисията на всяка книга, на всяко литературно търсене. Досег с невидимото в реалността, но яркото във въображението, досег с маргинални персонажи, но плътни върху страниците...

И, както ясно личи, това не е научна статия, с която изследвам книжните процеси от този период. Нито ще правя сравнителен анализ с други печатници и издателства, защото ще стане скучно! Научните изследвания винаги са, дори за тези, които ги пишат. Но встрани от това, никога не е излишно да потърсим информация за нещо, което е предизвикало интереса ни, все ще се намерят добри хора да ни я предоставят! Благодаря на библиотеката във Велико Търново и нейният малък, но професионален екип краеведи, които ми разказаха това-онова.

Полезен линк >>> ЩРАК!