"Фонтани на мълчанието": Изгубената история е намерена
#RutaSepetys #books #historicalfiction #Spain #50ties #Испания #РутаСепетис #книги #историческапроза
Великолепен разказ за кървящата рана на Испания и нейните "откраднати деца"
“Фонтани на мълчанието“ е прекрасна и вдъхновяваща книга, насочена към по-младите читатели, но със сигурност ще получи одобрението на всички, които посегнат към нея. Ето няколко причини, които ни карат да обожаваме книгите на Рута Сепетис, включително и „Фонтани на мълчанието“.
Книгата ни пренася в Испания през 1957 г., където властва режимът на Франсиско Франко. Дълъг период на редица репресии, политически и идеологически престъпления. Период, в който повече от 300 000 бебета от „негодни“ според режима родители, са откраднати, след това продадени или осиновени незаконно от семейства, подкрепящи режима. Този малко известен исторически факт излиза на показ много след смъртта на Франко през 1975 г. Прочитането на статия в пресата от страна на Рута Сепетис, води до огромния интерес, който тя развива към тази мъглива и обвита в тайни история.
Вдъхновение за сюжета тя намира и по време на представянето на „Сол при солта“ в Испания като част от нейното литературно турне. Влюбена в слънчевата страна и в нейните хора, авторката се впуска в седемгодишно предизвикателно проучване, което дава резултат и нейните „Фонтани на мълчанието“ излизат в България през 2020 година от издателство „Сиела“. Те издават още три произведения от Сепетис: „Сол при солта“ (2017 г.), „Пепел в снега“ (2021 г.) и „Трябва да те предам“ (2022 г.) Всяко едно от тях разказва за премеждията и трудния път, през който главните герои са принудени да преминат. Ситуирани в различни исторически периоди, разказващи за малко познати исторически събития, забравени и прашасали като стара книга на нечия лавица или като далечен спомен в нечий ум. Рута Сепетис ги изкарва, изтърсва праха и ги разкрива пред своите читатели - майсторски, детайлно и емоционално.
„Някои искаха да си спомнят, други искаха да забравят“, така авторката описва впечатленията си от действителните лица, живели в Испания при онези условия. Именно в проучванията и в разговорите идва и вдъхновението за персонажите. А персонажите в романа са толкова различни един от друг, но и обединени от обща цел – да са свободни да мечтаят и … да не мълчат. По време на режима, голяма част от населението страда, но и голяма част просперира. Тази многопластовост прави героите интересни, живи и дълбоки. Те са умни и всеки един от тях има важна роля в изграждането на основната история: Ана – красива, работлива, мечтаеща да свали примката около шията си, която и пречи да говори за важните неща, за истинските неща; Даниъл – американец с испанска кръв, талантлив фотограф, интелигентен търсач на истории, също като авторката. Състрадателен и добронамерен, влюбен в Испания и в още някого; Пурификасион – с добро и чисто сърце, изпълнена с вяра, но и със съмнения; Фуга – колоритен персонаж с голяма дълбочина и чувствителност. Гробар по принуда и матадор по призвание, раздиран от вина и незараснали рани, нанесени в миналото. Най-въздействащият според нас.
Интересни са и дипломатическите връзки между САЩ и Испания в този период, затова умело са вкарани в разказа. От една страна е предизвикателно, ако си чужденец да пишеш за нещо далечно от теб, каквато е историята в романа. Въпреки това достатъчно силна е силата на думите и на литературата, за да могат да обединят читателите от цял свят и да разкрият един слабо познат аспект от новата история на Испания. Затова действието се развива в хотел „Кастеяна Хилтън“, където отсядат много американци. Именно тази връзка между двете държави под една или друга форма, показва желанието на авторката да разкрие всички възможни гледни точки.
В романа са включени и откъси от действителни документи, архиви, репортажи, които са гръбнака на историята всъщност. Накратко: Хотел „Кастеяна Хилтън“, където младата и красива Ана – дъщеря на интелектуалци, репресирани от Франкистите – работи като камериерка. В хотела отсядат много американци, включително семейството на младия Даниъл от Тексас, който е и талантлив фотограф. Техните взаимоотношения прерастват в красива любов, но всичко около тях не е толкова цветно и те го знаят, виждат го. Не само огромният скандал с „откраднатите бебета“ от режима на Франко, но и арестите, репресиите, несправедливостите - всичко това намира място в книгата. Спокойно можем да кажем, че описаните събития са като тъжни албуми с пожълтели снимки на непознати. Читателите не могат и не бива да преживеят това, което тези снимки изобразяват, но могат да съчувстват и да се обединят в нещо общочовешко и могъщо – съпричастността и разбирателството.
„Аз съм чужденка. Да, не мога напълно да разбера болката на испанците, но мога да я почувствам. Надеждата ми е и читателите да успеят да я почувстват.“ , споделя Рута в интервю. И да, темата за откраднатите бебета поражда изключително силни емоции, трогва, може би провокира и в същото време обединява. „Фонтани на мълчанието“ е роман за слънчева Испания - страната, целуната от топлото слънце, омайното вино и вкусната храна. Или не! Това е роман за тъжната Испания, която все още помни жертвите.
"Не можеш просто да си кажеш: Трябва да забравя и толкова. Това не е нещо, което можеш да забравиш. Носиш го в себе си докато си жив", твърди Маноли Падогар от Хетафе – жена, чието бебе било откраднато през 1971 г.1
Но тук има всичко: красива любовна история, която е като свеж полъх, на фона на тежкото съществуване и чувството за потиснатост.. Уловени са най-фините нюанси на човешката борба за оцеляване и за освобождаване от душевните тежести, в които персонажите (особено испанците) са оковани. Всеки от персонажите има свои тайни, свой свят, свои копнежи и всеки от тях търси да спаси себе си. Едни търсят спасение от бедността, други от миналото си, трети от бъдещето си.
Откраднатите бебета на Испания и семействата, които живяха в лъжа > Статия "Дарик радио" (4.11.2011 г)
Commentaires